Благодарско, Иване! Видях, че нещо се размества интерфейса със Strange kind of woman... Пусни го като ново ако искаш?! Измислила съм една снимка, която искам да заснема и по повод на това, снощи измислих и едно стихо.... Незнам кога ще го пусна при мен.... Може би когато направя снимката....
Пътуване.... (Изчезнало-Неизчезнала)
Изчезнах като вятърна светулка, потънах в лабиринта от звезди, една Луна в сърцето ми почука, за бъдещето песен промълви.
А аз не слушам просто криволича, летя и гоня птици сред дъга, едно дърво на теб ми заприлича, за миг стопи безмълвната тъга.
Аз ствола му прегърнах онемяла, коси преплетох с клоните в нощта, усетих се вълшебно оцеляла, във приказка за път и самота.
А после боса тръгнах по следите, оставени от мен в едно небе, все още имам вяра във мечтите, а те ме връщат в твоето сърце.
Със Strange kind of woman така ще направя,че бъркам кодовете явно и не се получава :)) А за "Пътуване..."-то - Бъди си там,насред морето melanie, не отивай към брега
Невъзможно....
ОтговорИзтриванеНевъзможно е да се обича така
Във вятърно безвремие
Сред думите
Когато със протегната ръка
Чартая пак сред облаци
Контурите
Невъзможно е да се обича така
Луна когато грее
Във душата ми
Издигнала невидима стена
За твоя дъх копнее пак
Снагата ми
Невъзможно е да се обича така
Трева когато гали
Сетивата ми
Изгубена в незнайна синева
Сред неочакваност
Се ражда пак Съдбата ми
Невъзможно е да се обича така
С мълчание когато
Пак се срещаме
Но в тази невъзможност
И в дъжда
Един във друг Възможно се усещаме
http://www.youtube.com/watch?v=KbGDRCLLJ-A
:)
Колкото по-невъзможно изглежда,толкова повече ни радва случването му.
ОтговорИзтриванеИ това ти е много добро,melanie :)
Благодарско, Иване!
ОтговорИзтриванеВидях, че нещо се размества интерфейса със Strange kind of woman... Пусни го като ново ако искаш?!
Измислила съм една снимка, която искам да заснема и по повод на това, снощи измислих и едно стихо....
Незнам кога ще го пусна при мен....
Може би когато направя снимката....
Пътуване....
(Изчезнало-Неизчезнала)
Изчезнах като вятърна светулка,
потънах в лабиринта от звезди,
една Луна в сърцето ми почука,
за бъдещето песен промълви.
А аз не слушам просто криволича,
летя и гоня птици сред дъга,
едно дърво на теб ми заприлича,
за миг стопи безмълвната тъга.
Аз ствола му прегърнах онемяла,
коси преплетох с клоните в нощта,
усетих се вълшебно оцеляла,
във приказка за път и самота.
А после боса тръгнах по следите,
оставени от мен в едно небе,
все още имам вяра във мечтите,
а те ме връщат в твоето сърце.
http://www.youtube.com/watch?v=DGmqJfTUxz4
Със Strange kind of woman така ще направя,че бъркам кодовете явно и не се получава :))
ИзтриванеА за "Пътуване..."-то - Бъди си там,насред морето melanie, не отивай към брега