петък, 15 юни 2012 г.

Слуша ми се...

Една искреност на Миа Мартини



4 коментара:

  1. Благодаря!
    Много ми е скапано днес и имах нужда да чуя нещо като това по-горе....
    А и довечера трябва да отида на едно събиране, относно което се чувствам доста странно, но....

    Виж, Ваньо :

    Бягство…

    тръгнах си…
    но обещавам
    да се завръщам често
    във душата ти…
    по вятър нежно пак да ти мълвя…
    и знаци да оставям
    във Съдбата ти…

    боли ме…
    трудно е да понеса…
    и да преглътна
    всичките онези - другите…
    аз просто съм една жена
    обсебена до лудост
    от обичане…

    ще си вървя….
    ще се изгубя от живота ти…
    с намигване
    та ти самия искаше това…
    не помниш ли…
    написа ми го…
    в облаците сивите…

    отлитам…
    някъде далеч със птиците…
    където ще съм в плен
    на свобода…
    където сълзи няма
    във зениците…
    и всичко е възможно в Любовта…

    http://www.youtube.com/watch?v=R-x0fZbtjJI&feature=related

    Като ми е подтиснато и ги пиша такива....
    Ели

    ОтговорИзтриване
  2. Дано се е оправило скапаното,а доста странното за тая вечер да е било излишно,Ели :)
    А подтиснатото се усеща в стихото.Усеща се и нещо повече.Случва му се на човек да мине през какво ли не.Искрено желая през каквото и да се наложи да минеш,това дето боли,ако не може да го няма,да е много малко!

    ОтговорИзтриване
  3. Сякаш днес се пробудих за нещо ново вътре в мен....
    И ми е хубаво....
    И усмихнато....

    Пробуждане…

    На житата в утро се усмихнах,
    на слънцето помахах със ръка,
    по вятъра игриво ти намигнах
    и нарисувах в мислите дъга.

    Мечтите разпилях по склон небесен,
    прегърнах вярата покълнала във мен,
    и стана пътя ми отново лесен
    от птици и реалност озарен.

    Петак търкулнах за късмет в тревата,
    усмихнах се на срещнат непознат,
    пробудиха се странно сетивата,
    от избора внезапно осъзнат.

    Заключих се във малкото пространство,
    душа-сърце побрало във едно,
    ще продължа със тихо постоянство,
    да вярвам, че обичам за добро.

    И някой ден, когато не очаквам
    по пътя на живота оцветен
    се виждам как от щастие заплаквам
    под погледа ти в мене разтопен.

    Ели

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Нека ти е тъй всеки ден,Ели! :)
      Стихото ти,това,е страхотно!

      Изтриване